Мила ми Марийке,

 

Пиша ти това писмо, защото забелязвам, че отношенията ни леко захладняха и комуникацията ни е нарушена. Пък аз бих искала в името на продължението на нашето наложително приятелство да да те помоля няколко неща .

Първо и най основно бих те помолила да потърсиш щателно и да откриеш в себе си нещото което хората наричат разум, а после даже да си го ползваш със здраве.

Много, много ще ме зарадваш  ако станеш и малко по-предвидлива и разбереш, че евентуално би могло моментите "взех си заплатата" и "сбогом финансова независимост, пак опрях до наште" да се раздалечат на малко повече от седмица.

Ако имаш тази възможност, би могла да опиташ да си правиш и планове, простиращи се до "утре". Знам, че ще ти представлява голяма трудност, но можеш да действаш стъпка по стъпка - първо за следащия час, после за два и така след около месец може би ще достигнеш заветното "утре", пък аз обещавам да те почерпя.

Като споменах почерпка, ми хрумна, че също така би могла, това само хипотетично разбира се, да избягваш макар и редките случаи в които отиваш някъде на два крака, а се прибираш на четири, тъй като двама човека те носят. Тогава и те ще те почерпят.

Също бих те помолила да поровиш из речника и да забележиш, че "забавление" и "задължение" въпреки приликата в звученето, са със съвършено различни по своята семантика думи и никъде не е казано, че трябва да се oтъждествяват една с друга.

Сигурно вече ставам нахална с тея си капризи, обаче много ми се ще да те помоля да проучиш дали подходът ти "всичко малко след последният момент" не е причината за винаги безсънните три нощи преди да си предадеш проекта. Ако се окаже, че не е най-добросъвестно ще ти се извиня, а  ако съвсем изненадващо се окажа права, би могла да помислиш за варианта да го допринасяш за него по мъничко през целия месец. Ако може, де, не те притискам.

Имам някои предложения и за емоционалния ти живот, но  подозирам, че ще мина към по-остър тон, пък това писмо нали е за сдобряване, та ще ти пиша и друг път.

Надявам се, че ако не друго, поне ще помислиш върху нескромните ми желания. Обещавам да се реванширам.

 

 

                                                                                        Вечно твоя,

                                                                                        Мими

браво на теб, в много малко си се вместила, аз последния път като опитах да си обясня сама на себе си тези неща ми отне 3 часа (а 3 месеца в специализираното заведение ми се разминаха като по чудо).

ний съ връзвай Марийкеее :Р
тя саму тъй си приказва

верно ни са върза за съжаление:))